Търсене в този блог

четвъртък, 29 март 2018 г.

Българските народни шевици - символика, традиция и пресъздаване


Везба от ръкав на женска риза от Дупнишко, XIX в.
Отдавна се каня да напиша мнението си по въпроса за "авторските" шевици по български народни мотиви, защото виждам напоследък, как доста хора буквално безобразничат с тях - опростяват ги, махат елементи и символи, цепят ги, делят ги, като обръщат едната половина, за да махнат другата и да ги  направят симетрични (кой знае защо?!) или взимат отделен мотив/мотиви и го превръщат в безсмислен орнамент. Списъкът е тъжно дълъг... И всичко това, за да яхнат вълната на популярността, печалбата или кой знае още какво.

Българските народни везби, особено онези сложните, пищните, на които се възхищаваме, са част от ритуално облекло - празнично, сватбено, което е неделима част от обичаите, обредите и вярванията на предците ни, които са едно цяло. Тези везби не са просто декорация на дрехите, те са свещени символи за това кои сме и какви сме! Достигналите до нас носят символи и композиции, които откриваме в артефакти отпреди хиляди години по същите тези земи, които населяват днешните българи и техните съседи. Защо? Защото са свято пазени и предавани! Защото дори да е забравен смисълът им, символите са предназначени да ни свързват чрез невидими сетива с онова, което наричаме Дух или Бог.

И не, те не са измислени от конкретни жени! Символите никога не са измислят от конкретни хора! Това е мнението на учени семиотици, философи, културолози, изследователи на религиите.
Образите, които символите се стремят да изразят, имат дълбок и всеобхватен смисъл. Чрез тях хората търсят път към сложното духовно общуване. Затова символът никога не е само форма. „Той не може да се създаде изкуствено или да се измисли от отделна личност, да бъде лично отношение или приумица.”[i]

Тези символи и знаци дори не са само български - ще ги срещнете по цял свят, особено в Европа и Азия.

Преди да станат везби по дрехите, тези символи и композиции от символи са изсичани в камъка, врязвани в глината, издълбавани в метала, рисувани по човешката кожа, изтъкавани по дрехи и килими, изобразявани върху накити и т. н. Това може да се проследи поне 7-9000 години назад по целия свят!

Кой ги е измислил тогава, питате!?
Може би наистина Бог ги е вложил в сърцата ни!
Защото, както всяка религия, философска школа или истинска древна мъдрост на тази земя казват:
„Кой вложи мъдрост в сърцето или кой даде смисъл на разума?“
 (Книга на Иова, 38:36)

„Понеже Бог е, който „тури окото Си на сърцата им, за да им покаже величието на Своите дела...“ (Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 17:7)[ii]

Само не се заблуждавайте за цветенцата, клонките и дръвчетата по премените на българките от старо време! Те не са само за красота!  Не виждате ли в тях закономерностите? И на чия фигура приличат? Какво славят? 
Шевиците по премените на българките, тъканите им, шарките по хлябовете, дърворезбите, символите в приказките, песните и легендите не са "битови" работи, те не са създадени за ежедневието и работния делник, а са свещени изображения и символи за празника, предназначени за едно по-високо от битовото състояние - състояние на духа на човека, който "не само за един хляб живее"!

Темата е необятна - за цяла книга и такава скоро ще издам.

Сега обаче, за онези, които не се доверяват на това, което казвам, в подкрепа на мнението си, искам да цитирам д-р Анита Комитска, виден наш етнолог: 
"В патриархалния свят на българите съществуват строги повели по отношение на облеклото. Векове наред хората носят своите одежди така, както са се обличали техните предци, без да добавят или изменят нещо. Тази рутина определя съставните части на носията, начините на украса и на носене на дрехите; на намотаване на пояса; сресването на косата и сложното невестинско забраждане; накитите и обуването; дрехите, които да носят младите и старите, момите и ергените, сгодените и венчаните, облекло за делник, празник и погребение и т. н. Когато в началото на ХХ в. Брейлсфорд посещава Македония, той отбелязва: „… облечени са в носии, които едва ли са претърпели някакво изменение, откак първите славяни са нашествували Балканите… Всяко село бродира по свой начин красивата дреха и от червената или черната бродерия може да научите все, що е нужно да знаете за тази, която я носи. Можете и да познаете от кое село е тя. Тя се е облекла както са се обличали майка й и бабите й през цели поколения и нейната вярност към традицията прогласява, че тя никога не е искала новост или нововъведение, нито въставала против благоприличието и еднообразието на нейната участ…Човек не иска да вярва, че това са хора от днешно време и ходи между тях  като през алеи на божества и мумии в некой голем музей…”(Брейлсфорд 1919:5-6).   Тази преданост към традицията е част от колективистичния дух на българския селянин. По този повод Иван Хаджийски пише: ”…Външните белези на личността тогава не само не служеха да я подчертаят, да я изтъкнат, да я отличат, но напротив, служеха окончателно да я оприличат на цялото. Всеки се стрижеше, носеше, обличаше съобразно с важащия тип „както всички хора”… старата жена трепереше да не направи нещо в облеклото си, което да я отличи от другите...” (Хаджийски  1974:89 ).....
Дрехите на българите са ясен знак за принадлежност към определена общност. По облеклото някогашните българи са се познавали по хора и събори, кой от кое село е. Невестата другоселка задължително е приела носията на селото, в което отива да живее. Пътешествениците по българските земи по носията са различавали българите от техните съседи...."[iii]  



Послепис:

Публикувах този текст в една фейсбук група с насоченост към българската народна везба. Веднага се намери човек, който опонира, че промени са се случвали и се случват.

Везба от ръкав на женска риза от Дупнишко от XIX век
Никой не ги отрича, но те са избягвани съвсем съзнателно. Всички изследователи на българската старина още от големия Димитър Маринов до съвременните учени подчертават това.
Когато в края на XIX век и началото на ХХ традиционното общество започва да се руши под натиска на индустриализацията и капитала, тези промени стават по-осезаеми и бързи. Войните също преобръщат света на българите и рушат вековните традиции, морал и вярвания на хората от традиционните общества навсякъде по света. Индивидуализмът, егоизмът, съперничеството са само малка част от разрушаването на традиционните общности, където важно е било цялото, а не единицата и където съзнанието на индивида функционирало като част от колектива – както при пчелите и кошера. 
Рисунка на везба от ръкав на женска риза
от Дупнишко от 30-те години на ХХ век
Ценностите се променят, променят се и шевиците, тъканите, мотивите започват да се смесват и да губят сакралната си значимост, докато накрая дори изчезват. Особено силен е този процес през 20-30-те години на ХХ век, когато от една страна традиционната селска среда губи опората си, а част от градската интелигенция се втурва да спасява българското художествено наследство. За промените и тяхната същност от този период мога да ви приведа пример с една невероятно красива и изпълнена със символи везба от ръкав на женска риза от Дупнишко от XIX век[iv]
През 30-те години на ХХ век същата везба върху ръкав се превръща в едно макар и добре изглеждащо, но опростено, бих казала осакатено свое подобие, което поне е запазило в общи линии свещената си композиция, но е загубило многопластовото си значение. Втората бродерия от ръкав е рисувана от мен като копие въз основа на снимка, която нямам право да ползвам. Оригиналната шевица е притежание на съвременна везбарка от Пловдив.  

Гледайки двете композиции, сами преценете, какви щети нанася намесата в българските народни шевици и опростяването им!

Везба от ръкав на женска риза от Дупнишко от XIX век
В наше време „авторските” „дизайнерски” напъни отиват много по-далеч! 
Ето ви един съвсем реален пример. Няма да споменавам "автора".
Взема се оригинална стара българска народна везба. Със снимкообработваща програма се срязва наполовина. Запазва се само едната половинка, другата се отхвърля като ненужна. Запазената половинка се обръща огледално и се залепя към себе си, като така се изтъква нейната симетричност. След това конщунство се заявява, че имаме „авторска” шевица… А после употребата ѝ... 
Спирам до тук!  

"Авторско" "дизайнерско" манипулиране
на българска народна шевица, 2017 г.

Там е работата, че симетрията в българските народни шевици е относителна и се избягва съзнателно. Нито цветово, нито композиционно детайлите в шевиците на българките са симетрични, въпреки че на пръв поглед може да не забележите това. Може би най-точно е да се определят с оксиморон като „симетрично-несиметрични”. Една от причините за това е търсенето на движение, ритъм, присъщи на всичко в нашия свят и живот, а симетрията е съвършена, но символ на покой, на света на отвъдното.

По-лошо от "симетричния" „съвременен дизайнерски поглед” към българското наследство обаче е, че срязването и променянето на шевицата я е осакатило безвъзвратно и е загубен нейният свещен смисъл на Дърво на живота. Ако се вгледате внимателно и особено, ако претворите тази древна везба ще разберете за какво говоря.
Мога малко да ви подскажа с една българска народна песен:

„Чудно дърво чудновато,
вършето му дур до небо,
сълпето  му дур до земи,
листата му маламени ,
род родило две ябълки...
Щото било чудно дърво,
Оно било тежка сватба,
щото било две ябълки,
оно било до два млади,
до два млади под два венци...“[v]

В заключение искам да кажа, че не съм против, българските народни везби да бъдат „възраждани” чрез пресъздаването им в съвременните облекла, аксесеоари, бижута, в домовете ни. Но нека правим това внимателно, с разбиране и уважение, усет и вкус, и най-вече с „чисти ръце” и сърце!


Самостоятелна изложба на Светлана Костова в НЕМ-БАН, София, 2007

Аз самата рисувам и плъстя шевиците като картини и шалове. В периода 2006-2008 г. направих няколко самостоятелни изложби със стотици композиции от най-впечатляващите за мен. Пресъздавах ги съвсем съзнателно, за да ги разбера, да ги усетя, преживея, докато трупах знания и информация, и пишех своята книга.

Самостоятелна изложба на Светлана Костова в Градска Художествена галерия "К.Петров" - гр. Монтана, 2008

За мен тези шевици са икони, свети изображения на Бога/Богинята, вселената, космоса, света, живота с неговите тайни, които съвременната наука едва сега разкрива! И като такива те заслужават своето място в живота ни, в домовете и сърцата ни!




[i] Купър Дж. К. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи. С., 1993, с. 5
[ii] Библия. София : Св. Синод на Българската Църква, 1982.
[iii] Комитска, Анита. Магията на българските народни носии. / Сите българи заедно. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=416:2012-05-06-12-38-15&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61;
[iv] Български народни шевици. Aлбум. Съст. Ст. Баджов и Ст.Л. Костов, София, 1913 / La broderie nationale bulgare. Album. St. Badjov, St. L. Kostov, Sofia, 1913.
[v]  Българско народно творчество (БНТ) в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. С., 1962.



Светлана Костова
Българските народни шевици - символика, традиция и пресъздаване. https://svetlanaarts.blogspot.bg/2018/03/blog-post_29.html 


Translate

Google+ Badge

Google+ Followers

Последователи

NetworkedBlogs